Как да научим детето (ученикът) да прави писмен преразказ или един по-различен подход към преразказа

 

Преразказът е много важна част от обучението на детето, а и от неговото развитие като цяло.

Малчуганът започва да разказва още от най-ранна детска възраст, споделяйки на мама и татко различни впечатления от ежедневието си. Това най-често са случки от детската градина, част от игрите и взаимоотношенията с приятелите. Преразказът би могъл да включва и елементи от бита свързани с храненето, обличането, личната хигиена.

Желателно е родителите да насърчават детето си да разговаря и да споделя с тях, така ще изградят топли и хармонични взаимоотношения, наситени с любов и доверие в семейството.

От друга страна, разказът при децата, развива и обогатява  тяхната езикова култура. Постепенно малките се научават да следват и спазват последователността и логиката на събитията. Ако в началото речта е бедна и наситена предимно с глаголи и съществителни имена, включени в прости изречения, то постепенно речепотокът се усъвършенства.  Детето започва да  използва и прилагателни имена, предлози, наречия, числителни имена,  а изреченията с времето стават сложни. Мъникът започва да изразява собствено мнение и да прави оценка на дадени случки и събития.

Към края на първи клас, ученикът би трябвало вече да има уменията да преразказва със свои думи кратки приказки, филми, различни случки, без да нарушава хронологията на действията в тях.  Във втори клас детето започва да се обучава как се прави писмен преразказ.

В тази статия, предлагам един интересен и лесен подход, чрез който да се усвоят уменията за добър преразказ.

Като за начало е добре да подберем подходяща книжка, с картинки, с тема интересна за детето. Аз избрах “Малката русалка”, защото Теди (детето, с което проведох заниманието) обича морето и русалките.

Подготвих й голям картон, мидички и рапанчета, моливи и флумастери, лепило и ножица, цветни хартии –  всичко необходимо, за да пресъздадем прочетеното върху белия лист.

И така всичко, което Теди прочиташе го пресъздавахме на паното й. Случка по случка, епизод, по епизод. Тя чете, рисува, изрязва, лепи и мнооооого се забавлява.

Така Теди не просто прочете и се запозна с приказката, но и живо я преживя.

Трябва да отбележим, че е важно  всеки момент от историята да присъства върху листа, защото той ще послужи за основа, за да се премине към следващата стъпка, а именно –  детето, с помощта на възрастния, да направи план на прочетеното и да го запише в тетрадката си. С това подготвителният етап за написването на преразказа завършва. Аз позволявам на ученика да използва какъвто цвят химикалка пожелае, за да се чувства комфортно и приятно. А ето го и планчето на Теди, написан с розов химикал :).

Когато детето напише плана, си го прочита и след това устно преразказва историята.

Едва след това се преминава и към писмения преразказ. Аз насърчавам детето да използва и паното си, и плана, за да се чувства уверено и спокойно в съдържанието. Задължително е то да работи самостоятелно и дори и да допусне грешки, след като бъдат коментирани, ще бъдат коригирани и от възрастния, а впоследствие и от самото дете.

И въпреки цялата подготовка, в своя преразказ, Теди пропусна първия момент от приказката.

Аз съм доволна от резултата й, защото това е Първият й писмен преразказ.

Тя разбра пропуска си, но си тръгна много щастлива и горда, защото преразказа и нарисува любимата си “Малка русалка”. Сигурна съм, че ще запомни този свой първи преразказ. На тръгване ми обеща, че с паното ще украси стаята си и ще разкаже историята за Малката русалка на всички свои приятели.