fbpx

Децата и домашните любимци

Един родител преминава през много ситуации, в които се изискват сериозни решения и добре обосновани, подбрани отговори. От този житейски низ, родителят винаги трябва да очаква въпроса „Може ли да си вземем кученце/котенце/домашен любимец?“ Тежък въпрос, съпътстван от всяка една тактика за спечелване на симпатия от страна на малкия човек, който го задава. От гледна точка на детето, домашният любимец е нов приятел, другар в игра, няма начин да тежи или навреди, абсолютно невъзможно е да не се обикне и най-важното – игра! И всичко това е факт, но пък родителят трябва да мисли за хигиената на домашния любимец, разходите по ветеринар и храна, играчки, аксесоари, паркет, мебели, кой ще го храни, ако се наложи семейството да отсъства; ами алергии, ами акари и буболечки, ами ако се загуби, и т.н. Отново, тази страна също е абсолютно реална и браво на родителя, който е обмислял всичко това.

Хубавото е, че тази ситуация може и да не е толкова сложна, колкото си представяме хипотетично. Преди всичко, дали ще си вземе едно семейство домашен любимец е въпрос на нагласа, на общното здравословно състояние в семейството и разбира се – финанси. Tова са 3 взаимосвързани фактора и ето как работят:

Искаме ли да имаме домашен любимец?

Ако тази проста схема не ви убеждава напълно, ето още малко полезна информация преди да вземете окончателно решение:

 

 

  • Здраве с домашни любимци

 

Животът с домашни любимци има научно доказан позитивен ефект върху общото психическо и физическо здравословно състояние на детето. Проучвания в САЩ показват, че деца, които живеят с домашен любимец са по-здрави, движат се повече, често са по-послушни, не проявяват проблемно поведение, и са по-спокойни. В частност, съжителството с животни от ранна възраст повишава имунитета както на детето/децата, така и на цялото семейство. Например, при малки деца се забелязват по-редки респираторни инфекции и по-нисък риск от развиване на алергии, когато съжителстват с куче. Не е напълно изяснено как се случва това, но основно предположение е, че самата физиология на кучето, заедно с бактериите, които носи от външната среда подготвят имунната система на малчугана.

Голямото „но“ идва точно в това, че проучванията по тези въпроси, макар и многобройни, не са достатъчни за достигане на солидни твърдения в чисто научен аспект. Те не изолират и възможностите за пренасяне на определени паразити от животното към човека и възможността от ухапвания в домашни условия. Немалки рискове, които обаче са силно обвързани със следващата подточка.

 

  • Възпитание в две посоки

Огромна част от минимизирането на здравословния риск от притежаването на домашен любимец е изграждането на правилните навици и възпитание у дома – както на детето, така и на семейството, така и на животинката (ако видът го позволява). От притежанието на домашен любимец, децата трябва да научат отговорност, грижовност, което включва неминуемо и поддържането на хигиената на животното, както и цялостната хигиена в дома. Ако детето е достатъчно голямо, то може да вземе роля в обучението на домашния си любимец. Не се колебайте да отделите ресурси, дали време  или финанси, за възпитение на домашния ви любимец (ако видът го позволява), за да сте спокойни, че ще пази поведение във всички социални ситуации. Ако се спрете на такива видове, които не изискват допълнително възпитание – зайче, костенурка, риби, хамстер – проучете по-обстойно какви специфики носи притежанието им у дома. Никога не подценявайте информацията, която може да се намери безплатно в интернет.

 

Информираността е първата крачка към доброто решение.

Децата и домашните любимци

Автор: Фрида Ауад

Коментари и ревюта

Няма коментари
Моля съгласете се с Правилата за ползване на сайта!

Ще получите линк за нова парола на посочения имейл адрес.