fbpx

Да възпитаваме хора

Напоследък е много модерно да се пишат всякакви теории, научни трудове, докторантски тези, математически, и не само, формули относно най-правилния начин, по който да отгледаме и възпитаме детето си. Методите и методологиите стават все повече с всеки изминал ден. А в България, както много добре знаем, имаме тенденцията да издигаме всичко до нови висини. От родителите покрай мен чувам за какви ли не неща и направо се чувствам изостанала отвсякъде.

Да възпитаваме хора

Искам да споделя само някои примери, защото за мен бяха емблематични:

Един вече бивш колега се бореше да вкара детето си в елитна детска градина (за надарени деца) и беше започнал да го учи (въпросното дете беше на годинка) да яде с вилица и нож. Както можете да си представите, аз избълвах един куп шашардисани въпроси, когато чух всичко това, а обяснението беше, че за тази детска градина детето трябва да бъде включено в списъците с кандидатите от много рано. За тази детска градина имало серия от тестове, разговори с психолози и не съм сигурна още какво, за да се провери, дали детето има нужните знания и умения, за да бъде прието. Направо като по филм, толкова бях отнесена от нереалността на това, което чувах. Но този човек беше съвсем сериозен в амбицията си да научи детето си да яде с нож и вилица на 1 годинка. А аз, толкова изненадана, че загубила ума и дума, дори забравих да попитам коя е и къде е тази детска градина. Просто ей така от любопитство да отида и да видя, че наистина я има.

И други мнения съм чувала: на децата трябва да започне да им се говори от третия месец на чужд език, за да могат да го научат (ама то горкото още не знае как да каже мамо?), на децата не трябва да се казва не, защото се стресират и пречим на развитието им, и прочие, и прочие….

И ми се струва, че всички забравят как ние сме били отгледани.

На мен никой не ми е говорил на три езика, докато още съм била с памперси, ама си ги научих и трите. Предимно с гледане на чуждоезични канали по телевизията. И нож и вилица мога да използвам, че даже и ножица и разни други предмети. Доста „не“ съм чувала и пак станах човек.

Забравяме, че най-важното, на което можем да научим децата си, е да бъдат ХОРА и да бъдат ЩАСТЛИВИ.

Те ще се научат да държат какво ли не, ако решат могат да се научат и трион да използват. Ще се научат да работят с всякакви модерни джаджи, които ние сега дори не можем да си представим. Ще проговорят всякакви езици, ще свирят, танцуват, пътуват и ще изкачат най-различни върхове.

Но ценностите са важните неща, които няма къде другаде да научат освен у дома.

В тази статия искам да отправя едно послание. Нека учим децата си как да бъдат стойностни човешки същества! Все си мисля, че това трябва да е нашата първа цел.

А това не изисква сложни химически и математически формули.

Децата имат нужда от малко дисциплина, за да могат да си изградят необходимите навици и да са успешни, безспорно. Но имат нужда и от добър пример. Важно е да научим децата си да изслушват, да обичат и да уважават.

Все повече се убеждавам, че това са качества, които с всеки изминал ден стават все по-рядко срещани. Нека се фокусираме върху тези качества, които ни правят не успешни в модерния смисъл на думата, ами добри, щастливи, отзивчиви, човечни.

Всичко това се учи в семейството. И не се учи с приказки, а с примери.

Много малко хора се интересуват от това, но отношенията между родителите са първите отношения между хора, които детето попива. Тези отношения изграждат представата на детето за света. Детето вижда, дали вие се уважавате като партньори, дали говорите помежду си, дали си помагате, дали се изслушвате. Всичко това попива в неговата главичка и сърце, и то в последствие става такъв човек.

Така че, нека преди да започнем да възпитаваме детето си, да възпитаме себе си да бъдем добър пример.

Нека дадем на децата си дом, в който се чувстват сигурни, обичани, уважавани и изслушвани. Дом, изпълнен с разбирателство и обич. Дом, в който винаги могат да се върнат. Дом, който е сигурната почва под краката им и им дава отправна точка, от която да се хвърлят в неизвестното.

 

Автор: Йоана Вълканова

Коментари и ревюта

Няма коментари
Моля съгласете се с Правилата за ползване на сайта!

Ще получите линк за нова парола на посочения имейл адрес.